изстинела

Речник на българския език

1. изстинела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изстинела е производна форма на изстина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изстинела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изстинела е производна форма на изстина (мин. деят. несв. прич. ж. р.).