изстинел

Речник на българския език

1. изстинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстинел е производна форма на изстина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстинел е производна форма на изстина (мин. деят. несв. прич. м. р.).