изстенем

Речник на българския език

1. изстенем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

изстенем е производна форма на изстена (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. изстенем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

изстенем е производна форма на изстена (сег. вр., 1 л., мн. ч.).