изстеналите

Речник на българския език

1. изстеналите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

изстеналите е производна форма на изстена (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. изстеналите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

изстеналите е производна форма на изстена (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).