изсмяло

Речник на българския език

1. изсмяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсмяло е производна форма на изсмея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсмяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изсмяло е производна форма на изсмея (мин. деят. св. прич. ср. р.).