изсмучете

Речник на българския език

1. изсмучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изсмучете е производна форма на изсмуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изсмучете — повелително наклонение, мн. ч.

изсмучете е производна форма на изсмуча (повелително наклонение, мн. ч.).