изсмучел

Речник на българския език

1. изсмучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсмучел е производна форма на изсмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсмучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсмучел е производна форма на изсмуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).