изсмукал съм

Речник на българския език

1. изсмукал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсмукал съм е производна форма на изсмуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изсмукал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсмукал съм е производна форма на изсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).