изсмукали

Речник на българския език

1. изсмукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изсмукали е производна форма на изсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изсмукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изсмукали е производна форма на изсмуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).