изсмукала

Речник на българския език

1. изсмукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсмукала е производна форма на изсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изсмукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изсмукала е производна форма на изсмуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).