изсмеело

Речник на българския език

1. изсмеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсмеело е производна форма на изсмея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсмеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсмеело е производна форма на изсмея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).