изсмеел

Речник на българския език

1. изсмеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсмеел е производна форма на изсмея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсмеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсмеел е производна форма на изсмея (мин. деят. несв. прич. м. р.).