изслушвал

Речник на българския език

1. изслушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изслушвал е производна форма на изслушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изслушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изслушвал е производна форма на изслушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изслушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изслушвал е производна форма на изслушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изслушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изслушвал е производна форма на изслушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).