изскърцали

Речник на българския език

1. изскърцали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изскърцали е производна форма на изскърцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изскърцали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изскърцали е производна форма на изскърцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изскърцали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изскърцали е производна форма на изскърцам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изскърцали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изскърцали е производна форма на изскърцам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).