изскубете

Речник на българския език

1. изскубете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изскубете е производна форма на изскубя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изскубете — повелително наклонение, мн. ч.

изскубете е производна форма на изскубя (повелително наклонение, мн. ч.).