изскубело

Речник на българския език

1. изскубело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскубело е производна форма на изскубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изскубело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изскубело е производна форма на изскубя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).