изскубали

Речник на българския език

1. изскубали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изскубали е производна форма на изскубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изскубали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изскубали е производна форма на изскубя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).