изскрибуцвало

Речник на българския език

1. изскрибуцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскрибуцвало е производна форма на изскрибуцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изскрибуцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскрибуцвало е производна форма на изскрибуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изскрибуцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изскрибуцвало е производна форма на изскрибуцвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изскрибуцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изскрибуцвало е производна форма на изскрибуцвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).