изскочил

Речник на българския език

1. изскочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскочил е производна форма на изскоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изскочил — мин. деят. св. прич. м. р.

изскочил е производна форма на изскоча (мин. деят. св. прич. м. р.).