изскочело

Речник на българския език

1. изскочело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изскочело е производна форма на изскоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изскочело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изскочело е производна форма на изскоча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).