изскимтявал

Речник на българския език

1. изскимтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскимтявал е производна форма на изскимтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изскимтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изскимтявал е производна форма на изскимтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изскимтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изскимтявал е производна форма на изскимтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изскимтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изскимтявал е производна форма на изскимтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).