изситнел

Речник на българския език

1. изситнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изситнел е производна форма на изситня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изситнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изситнел е производна форма на изситня (мин. деят. несв. прич. м. р.).