изселил е

Речник на българския език

1. изселил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изселил е е производна форма на изселя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изселил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изселил е е производна форма на изселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).