изсвирквало

Речник на българския език

1. изсвирквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсвирквало е производна форма на изсвирквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсвирквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсвирквало е производна форма на изсвирквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изсвирквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изсвирквало е производна форма на изсвирквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изсвирквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсвирквало е производна форма на изсвирквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).