изсвирквал

Речник на българския език

1. изсвирквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвирквал е производна форма на изсвирквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвирквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвирквал е производна форма на изсвирквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изсвирквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсвирквал е производна форма на изсвирквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изсвирквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсвирквал е производна форма на изсвирквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).