изсвирил съм

Речник на българския език

1. изсвирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсвирил съм е производна форма на изсвиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсвирил съм е производна форма на изсвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).