изсвирил е

Речник на българския език

1. изсвирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвирил е е производна форма на изсвиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсвирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсвирил е е производна форма на изсвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).