изсвирели

Речник на българския език

1. изсвирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изсвирели е производна форма на изсвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изсвирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изсвирели е производна форма на изсвиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).