изсвирел
1.
изсвирел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изсвирел
е производна форма
на изсвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изсвирел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изсвирел
е производна форма
на изсвиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).