изсветлял

Речник на българския език

1. изсветлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсветлял е производна форма на изсветля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсветлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсветлял е производна форма на изсветля (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. изсветлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсветлял е производна форма на изсветлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изсветлял — мин. деят. св. прич. м. р.

изсветлял е производна форма на изсветлея (мин. деят. св. прич. м. р.).