изсветлил е

Речник на българския език

1. изсветлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсветлил е е производна форма на изсветля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсветлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсветлил е е производна форма на изсветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).