изсветлил

Речник на българския език

1. изсветлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсветлил е производна форма на изсветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсветлил — мин. деят. св. прич. м. р.

изсветлил е производна форма на изсветля (мин. деят. св. прич. м. р.).