изсветлил
1.
изсветлил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изсветлил
е производна форма
на изсветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изсветлил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изсветлил
е производна форма
на изсветля (мин. деят. св. прич. м. р.).