изсветлеел

Речник на българския език

1. изсветлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсветлеел е производна форма на изсветлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсветлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсветлеел е производна форма на изсветлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).