изръчкал

Речник на българския език

1. изръчкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръчкал е производна форма на изръчкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръчкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръчкал е производна форма на изръчкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изръчкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изръчкал е производна форма на изръчкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изръчкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изръчкал е производна форма на изръчкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).