изръфвало

Речник на българския език

1. изръфвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръфвало е производна форма на изръфвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръфвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръфвало е производна форма на изръфвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изръфвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изръфвало е производна форма на изръфвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изръфвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изръфвало е производна форма на изръфвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).