изръфахте

Речник на българския език

1. изръфахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изръфахте е производна форма на изръфам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изръфахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изръфахте е производна форма на изръфам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).