изръфаха

Речник на българския език

1. изръфаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изръфаха е производна форма на изръфам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изръфаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изръфаха е производна форма на изръфам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).