изръфало

Речник на българския език

1. изръфало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръфало е производна форма на изръфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръфало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръфало е производна форма на изръфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изръфало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изръфало е производна форма на изръфам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изръфало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изръфало е производна форма на изръфам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).