изръсил

Речник на българския език

1. изръсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръсил е производна форма на изръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръсил — мин. деят. св. прич. м. р.

изръсил е производна форма на изръся (мин. деят. св. прич. м. р.).