изръсел

Речник на българския език

1. изръсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръсел е производна форма на изръся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изръсел е производна форма на изръся (мин. деят. несв. прич. м. р.).