изръсвало

Речник на българския език

1. изръсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръсвало е производна форма на изръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръсвало е производна форма на изръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изръсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изръсвало е производна форма на изръсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изръсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изръсвало е производна форма на изръсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).