изръмжавал

Речник на българския език

1. изръмжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръмжавал е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръмжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръмжавал е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изръмжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изръмжавал е производна форма на изръмжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изръмжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изръмжавал е производна форма на изръмжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).