изръкопляскало

Речник на българския език

1. изръкопляскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръкопляскало е производна форма на изръкопляскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изръкопляскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изръкопляскало е производна форма на изръкопляскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изръкопляскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изръкопляскало е производна форма на изръкопляскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изръкопляскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изръкопляскало е производна форма на изръкопляскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).