изръкопляскал

Речник на българския език

1. изръкопляскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръкопляскал е производна форма на изръкопляскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изръкопляскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изръкопляскал е производна форма на изръкопляскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изръкопляскал — мин. деят. св. прич. м. р.

изръкопляскал е производна форма на изръкопляскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изръкопляскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изръкопляскал е производна форма на изръкопляскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).