изручала

Речник на българския език

1. изручала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изручала е производна форма на изруча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изручала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изручала е производна форма на изруча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изручала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изручала е производна форма на изруча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изручала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изручала е производна форма на изруча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).