изрусяло

Речник на българския език

1. изрусяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрусяло е производна форма на изруся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изрусяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изрусяло е производна форма на изруся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. изрусяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрусяло е производна форма на изрусея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изрусяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изрусяло е производна форма на изрусея (мин. деят. св. прич. ср. р.).