изрулирахте

Речник на българския език

1. изрулирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изрулирахте е производна форма на изрулирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изрулирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изрулирахте е производна форма на изрулирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).