изругали

Речник на българския език

1. изругали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изругали е производна форма на изругая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изругали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изругали е производна форма на изругая (мин. деят. св. прич. мн. ч.).