изруга

Речник на българския език

1. изруга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изруга е производна форма на изругая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изруга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изруга е производна форма на изругая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).