изронвахте

Речник на българския език

1. изронвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изронвахте е производна форма на изронвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изронвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изронвахте е производна форма на изронвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).